Природен парк “Врачански балкан” се намира в Северозападна България, като обхваща по- голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали и се включва в части от 2 области и 5 общини. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига. На юг за граница служи Искърския пролом, а на запад- Дружевската седловина.

          Територията на ПП “Врачански Балкан” се отличава с предпланински, нископланински и среднопланински характер на релефа. Реките Лева, Черна и Златарица разделят планината на три дяла- Беглички (югозападен), Базовски (източен) и Стрешерски (северозападен). Всеки дял носи името на най- високия връх, който се намира на територията му- Бегличка могила (1481,7м), връх Стрешеро (1215,2м), връх Базова могила (1313,9м). Между Базовския и Стрешерския дял по долината на река Лева се намира неповторимото творение на природата прохода “Вратцата”, а в югозападната част на Базовският дял- Ритлите.

          По- голямата част от територията на природният парк е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани във всички посоки, което е характерен образец на карстификация прилична на каменно решето. Повърхностните карстови форми като въртопи, понори, валози, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. В границите на парка се намират едни от най- интересните пещери и пропасти, чиято уникална красота е сътворена в продължение на милиони години.